Добра алтернатива за спестяване ли е депозитът?

Добра алтернатива за спестяване ли е депозитът?

        Депозитите, известни още като срочни влогове, са едни от най-популярните банкови спестовни продукти. Видовете са много според предназначението, срочността, начина на олихвяване, възможността за теглене и други допълнителни условия. Можете да избирате между стандартни, за пенсионери или детски депозити с фиксирана, нарастваща, кумулативна или авансова лихва.

          В общия случай притежават няколко предимства:

  • СИГУРНОСТ

Парите ви се съхраняват на сигурно място и са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, макар и само до определения праг от 196 000 лв. 

  • ЛИКВИДНОСТ

Спестяванията ви са достъпни. Можете да ги изтеглите при определени условия (например на точна дата), за да послужат за плащане на такси за университет, покупка на автомобил, обзавеждане и др. В този смисъл депозитите се считат за ликвиден инструмент.

  • ДОХОДНОСТ

Допреди няколко години клиентите на банките разчитаха на лихвите върху депозитите, с които най-малкото да компенсират влиянието на инфлацията върху спестяванията си.

         Как стоят нещата сега?

         Според  Статистика на БНБ към края на март 2021 в края на първото тримесечие на 2021г. броят  на депозитите в сектор Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинства) е 9.302 млн., като намалява на годишна база с 1.6%.

         Размерът на тези депозити в края на март 2021 г. нараства на годишна база с 12% и достига 62.852 млрд. лева.

         В края на март 2021 г. спрямо края на предходното тримесечие броят на тези депозити намалява с 0.7%, а размерът им нараства с 3.0%.

         Към края на март 2021 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 16.8%.

         Това показва, че нагласите на хората, свързани с коронакризата, са общо взето консервативни, доверието в банките е запазено, но българите масово посягат към малките депозити. Правят го и през настоящата година, както през изминалата пандемична 2020г. Продължават да посрещат належащите си нужди с дребните си спестявания в условия на затваряне на много малки бизнеси, безработица и несигурност в бъдещите приходи.

         Какво се случва в банковата система?

         Кратка разходка из лихвените бюлетини на някои от най-големите банки в България сочи една категорична тенденция – депозитът като инструмент за спестяване все повече губи своята привлекателност за спестителите или поне финансовите институции дават ясен знак за това. Нулевите или близките до това лихви заедно с таксите по обслужването на практика обезмислят този финансов продукт като доходност. Срочните влогове вече не са актуалният банков приоритет.

         Ето конкретната ситуация:

         ДСК Спрени от продажба срочни депозити

         Лихвен бюлетин на УниКредит Булбанк АД

         Лихвен бюлетин на Пощенска банка за физически лица

         Тарифа за лихвените условия на ОББ

         Лихвен бюлетин на Първа инвестиционна банка

         Лихвен бюлетин на Райфайзенбанк

         Първа в списъка бе ДСК, която обяви прекратяването на предлагането на стандартните срочни депозити. Тези, които желаят да изтеглят влога си, трябва да имат предвид таксата от 0.7%, която банката налага. От 7 юли я последва Уникредит Булбанк, като парите по влоговете ще бъдат  трансформирани според желанието на клиентите в разплащателни сметки или инвестиционни фондове. Последваха ги Пощенска банка, ОББ, Райфайзен банк.

         Причините

         Още преди няколко години търговските банки в Западна Европа започнаха да налагат отрицателни лихви по депозитите. Неминуемо този процес премина и в България, като от една страна хората увеличаваха банковите си спестявания, а от друга лихвите по кредитите падаха. Финансовите институции се оказаха задръстени, а БНБ наложи 0.7% върху свръхрезерва им.

         От своя страня банките прехвърлиха този разход върху клиентите си с начисляване на такси и комисионни. По-крупните вложители със суми над 400 000лв. се облагат с такса „съхранение“ с усреднен размер около 0.7% върху превишението над този праг.

         Не можем да не отбележим, че и предишната ситуация с доходност от 5-6%  от един срочен депозит  бе твърде нетипична за толкова нискорисков инструмент.

         Очакванията

         Прогнозите са отрицателните лихви да останат такива още няколко години. Вече съществуващите срочни депозити ще се превърнат в разплащателни или други сметки, обременени с различни такси и комисионни.

         Като добавим и очакванията за по-сериозна инфлация, перспективата за отрицателната доходност от депозитите остава трайна тенденция за един продължителен период.

         Все пак, ако държите на срочния депозит като начин за съхранение на спестяванията, можете да обърнете внимание на следните предложения:

         TBI_срочен депозит

         Лихвен бюлетин на Инвестбанк

         Лихвени условия по стандартен депозит в ЦКБ

         Лихвени условия по привилегирован депозит на ЦКБ

         Алтернативите:

 

         Финансовият анализатор Десислава Николова ни насочва към следния избор:

         „Алтернативите, които се предлагат от финансовите експерти са – откриване на спестовна сметка, отрктиване на разплащателна сметка или инвестиция във взаимен фонд. Преди всичко е много важно всеки клиент да прецени внимателно, какви са неговите цели, за колко време иска да ги постигне, и с каква степен на риск ще се чувства комфортно, защото няма универсална рецепта за спестяване.”

         „Преди всичко е добре да разграничим спестяванията си на краткосрочни и дългосрочни“ – добавя към тези съображения финансистът Деян Василев.

         С тази диференциация трябва да определим различния подход към нуждите си с различен времеви хоризонт.

         Краткосрочните спестявания, тези, от които има голяма вероятност да се нуждаем в рамките на година, трябва да останат леснодостъпни. Можем да ги съхраняваме в разплащателна или спестовна сметка, дори да не очакваме доходност от тях и дори да плащаме такса обслужване.

         По отношение на средносрочните спестявания можем да се обърнем към друг тип финансови инструменти, които все още не са особено популярни в България – инвестиционните схеми, предлагани от банките като т.нар. структурирани депозити. При тях една част от парите остават на депозит, а друга се инвестира с определена доходност или от самата банка, или от инвестиционен посредник към нея в корпоративни облигации, държавни ценни книжа, български и на други държави. При структурирания депозит банката защитава главницата, т.е. клиентът не може да получи по-малко от сумата, която е вложил, дори пазарът да тръгне надолу. При печалба обаче спестителят не получава цялата доходност от парите си, защото финансовата институция е поела риска да гарантира главницата. Преценката е за доходност от 0.1-0.15% на годишна база.

         Ето примерът на Пощенска банка:

         Структуриран депозит INDEX Climate Change

         Експертите предлагат и друг финансов инструмент, подходящ за спестявания с времеви диапазон до 6-7 години – взаимните фондове. Те са наричани още договорни фондове или колективни инвестиционни схеми и се прилагат от инвестционните дружества (каквито впрочем имат и повечето банки). Това са професионално управлявани инвестиционни портфейли с акции, облигации, ДЦК, суровини и др., които имат различен рисков профил. Срещу определена сума клиентът купува дял/дялове в активите на фонда и получава ежедневно информация за котировката им. Някои фондове се характеризират с консервативност, като инвестират в ДЦК и облигации, при които няма сериозни колебания в стойността. Други държат парите си буквално в банкови депозити, за да бъдат високоликвидни. Трети инвестират в акции не само на Българската фондова борса, но и на европейски, американски и азиатски борси. Насочват се към биотехнологиите, фармацевтичния сектор или предпочитат злато. Всеки фонд определя своята стратегия и я следва. Клиентът получава част от портфейла, съответстващ на вложената сума и съразмерно сподделя риска. Предимствата са, че доверявате парите си на професионалисти, които притежават опита, информацията и експертизата, за да оперират на финансовите пазари т.е. не играете на тото със спестяванията си и рискът е по-нисък от този, ако гастролирате  самостоятелно. Разпределението на портфейла е балансирано. Можете да  спестявате по малко и редовно. Като вложител ще получавате информация всеки ден. Според финансовите експерти доходността в най-добрия случай е между 3 и 4%, макар често рекламата да звучи доста по-оптимистично.

         Ето няколко варианта и възможност за избор:

         Уникредит Булбанк изброява предимствата на взаимните фондове Amundi Group тук:   Директна инвестиция Amundi Group

         Продуктите на Карол Капитал Мендиждмънт:  Karoll Capital Management

         Експат Капитал:  Expat Capital

         А тук ще откриете: Каталог на взаимните фондове

         Трябва да се има предвид обаче една съществена разлика спрямо банковите депозити, защото Фондът за компенсиране на инвеститорите изплаща компенсация на клиентите на инвестиционните посредници в размер на 90%, а не на 100%, както е при депозитите, спестовните и разплащателните сметки до 196 000 лв.

         На хората, които нямат опит, специалистите предлагат да отделят малка сума и я доверят на избраната от тях взаимна схема. Нека проследят какво се случва в рамките на година, да наблюдават доходността, лихвите и таксите, които се начисляват, за да придобият представа от този тип управление на средствата. Всеки може да избере нивото на риск, с което да се чувства комфортно.

         Освен изброените ще разгледаме и две извънбанкови алтернативи за вашите пари:

         Инвестиция в недвижими имоти

         Много хора се насочват към покупката на недвижим имот като форма на защита на спестяванията си. Трябва да бъде ясно, че тази инвестиция не е бързоликвидна. Ако се надявате да ползвате определена сума, вложена в недвижимост, реализацията отнема време, особено, ако не желаете да продавате на безценица. Има и риск пазарът да тръгне надолу. Припомняме, че по време на кризата 2008-2010г. цените паднаха с 30-40%.

         Доходността от този тип дългосрочна инвестиция варира в рамките 4-6% на годишна база. При нейното изчисляване трябва да се имат предвид разходите по имота – ремонти, данъци, такси и др. Обичайният срок за продажба е от 3 до 6 месеца, но може да варира в широки граници според вида, местонахождението и предназначението на недвижимия имот. Въпреки всичко българите предпочитат това вложение по силата на известна традиция, а и защото недвижимостта е нещо веществено, което можеш да видиш и пипнеш.

         Златото

         Традиционно златото се възприема като добър инструмент за съхраняване на спестяванията. Освен физическата покупка на злато, която крие ред рискове, свързани с качеството на метала, източника, съхранението и др. специалистите съветват да се инвестира във фондове, които следват цената на златото като например:        Expat Gold

         Предимствата пред покупката на злато е, че не мислите как да опазите и защитите ценностите си, не попадате в риск от фалшификация, а и златни предмети като кюлчета, монети и др. не са делими, т.е. изискват определена сума, докато при инвестицията във фонд, можете да варирате в броя купени дялове. В България няма стандартизиран пазар на физическо инвестиционно злато, затова, ако решите да продавате, може да отнеме доста време, а премията за дилъра да бъде доста висока.

         Всеки може да избира как да се грижи за парите си. Независимо от това в какво инвестираме, едно е ясно:

         Нулевите лихви по депозитите с перспектива да останат такива още няколко години ще принудят както финансовите институции, така и клиентите да променят досегашните си нагласи. Пазарът ще предложи нови продукти, схеми и логика, които ще изискват от нас, спестителите нова клиентска култура и подход към личните ни спестявания.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *