Колко и как да спестяваме

Спестяването на средства винаги е било тема на дневен ред в свят, ръководен от максимата, че:

ресурсите са ограничени
в икономиката няма безплатен обяд
икономическото благополучие има цикличен характер – след периоди на подем, следва период на спад

Въпросът колко и как да спестяваме ни вълнува, особено в динамично-несигурни времена като днешните. Всяка среда, предполагаща неблагоприятни или неясни очаквания за бъдещето, насочва съзнанието ни към „бели пари за черни дни“, „от ситни парици стават жълтици“ и други подобни, родени от народната мъдрост и опит.

Но защо това е така?

Краткият отговор – защото биологично сме достигнали до това стъпало в еволюционния ескалатор. Дългият – несигурността активира зона в мозъка, наречена амигдала. Това е най-древната част от човешкия мозък, свързана с първичните ни реакции. В момента, в който тя се активира – инстинктът за самосъхранение бива задействан, а с него и сигналната лампа, че нещо се случва и мерки трябва да бъдат взети незабавно, за да се запазят ограничените ресурси (благоденствието, животът). Точно в този момент се задвижва и „спестовният механизъм“ на подсъзнателно ниво. Така науката, наречена неврофинанси, обяснява акта на спестяването.

Да речем, че сигналната лампа на несигурността ни е светнала. Междувременно получаваме информация от многобройни източници, които диктуват икономическото ни поведение. Вниманието ни бива разсечено на множество фронтове, бомбардирано от различни източници, с варираща степен на истинност – така популярната „инфодемия“. Тук достигаме до следващия крайъгълен камък като поведенческо-икономически феномен– „рационалното невнимание“. Или наличието на свръхинформация, която ни разфокусира, и в резултат на това губим представа за реалната ситуация чрез променливите, имащи значение за взимането на решение.

Как инфодемията или рационалното невнимание влияе на решението ни за спестяване?

Това се случва основно чрез грешките в системното ни мислене или поведенчески склонности:

утвърждаваща склонност – имайки мнение по даден въпрос, ние търсим несъзнателно информация, която го утвърждава. Например, убедени сме, че не сме в състояние да спестяваме – следейки информационния поток, винаги достигаме до новини в подкрепа на това вярване.
стадно поведение – нашето финансово поведение до голяма степен зависи от социалната ни среда (или по стар български обичай – „с какъвто се събереш“…). Ако сме в невъзможност да спестяваме, можем да огледаме обкръжението си и да видим дали причината не се корени в него.
„Ефект на недостига“ – колкото повече вярваме, че едно благо е ограничено (дадена стока), толкова по-склонни сме да инвестираме в нея – този ефект на „анти-спестяването“ е важно да се вземе под внимание във връзка с елементите, които ни пречат да спестяваме в резултат от маркетингови стимули, наслоени отново в информационната среда.

Но всъщност как в тази сложна плетеница от възприятия, въздействия, получени от средата и сблъсък на очаквания и реалност можем да спестяваме?

На първо място като определим своите приоритети. Всеки разполага с разходи от задължителен и незадължителен характер. Първата стъпка е да ги осъзнаем.

На второ място – чрез приоритети към бюджет. Бюджетирането трябва да подреди разходите и приходите ни, така че да имаме максимален контрол и надзор над ресурсите си. Това би трябвало и да намали по естествен път и наличието на „емоционални покупки“.

Частен спътник на бюджетирането – записването на разходите – ежедневно или ежеседмично, до голяма степен може да регулира изразходването на средства и да ни даде представа за онези малки, но натрупващи се разходи, които се оказват с най-голяма стойност над чертата, в края на месеца. Вече съществуват множество мобилни приложения, които го правят автоматично и лесно.

На трето място – ясно очертаване на целта на спестяването – пестим за почивка, нов дом, околосветско пътешествие или друго. Осъзнаването на целта би имало мигновен ефект върху мотивацията на спестяването.

„Надхитрете себе си“ – можете да направите лесно заделянето на средства чрез автоматични преводи към спестовната компонента на сметката си или друга сметка, която не използвате в ежедневните си транзакции.

Устойчивият начин на живот също би помогнал в спестяването – колелото, ходенето пеша, спортът и почивката сред природа, природосъобразното хранене са части от бита, които неимоверно се отразяват и върху бюджета.

Запълването на емоционални празнини с консуматорство е другият главен враг на спестяването. Надхитряване на тази поведенческа склонност може да се постигне чрез творчество. Ако искаш да си купиш нещо, първо помисли дали не можеш да си го изобретиш/ изработиш със собствени сили и средства. Този трик, освен че спестява средства, стимулира мозъка, въображението и заставя вниманието ни в продуктивна експозиция.

Заключителен въпрос – колко да спестяваме?

Естествено няма формула за спестяването. Зависи от наличните приходи, належащите разходи, а и целта на спестяването. Какъвто и да е процентът на спестяваните средства, той би трябвало да осигури спокоен живот на поддръжника си. Спестяването е като диетата – ако лишиш възприятията си рязко и императивно от хедонизма на храната или харченето, то мозъкът ще връща желанието за още по-висока консумация като бумеранг – йо-йо ефект. Както казват древните гръцки философи – всяко нещо, доведено до крайност, се превръща в своята противоположност. Така че постигането на потребителски баланс е важно.

Иначе, учебникарското правило е, че 20% от дохода е желателно да бъде спестен, 50% от него са необходими за задължителни разходи, а 30% – за извънредни или променливи разходи, които варират в зависимост от желанията, средата и необходимостта на икономическия агент. Обобщено, правилото 50-30-20 задава рамка за действие в процеса на разпределение на средства, но тя не може да се нарече общовалидна.

В заключение, процесът по спестяване на средства минава през въпроса защо – какво налага заделянето на ресурси – неврофинансово и поведенчески, как – кои са стратегиите, които могат да съдействат в делото и колко – златните съотношения на баланса между приход, разход и спестяване.

Финансовото смирение, творчеството и устойчивият начин на живот са трите ключови думи в постигането на баланс в личния бюджет, не само нашия, но и в този на околната среда. Тогава отговорите на въпросите как и колко идват естествено, а благоденствието на планетата ни винаги ще носи отговора на „защо“.

д-р Николета Карамилева